21 Октомври’21 г. ЛИТЕРАТУРНА СРЕЩА – Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Надя Попова, Мая Вапцарова и Иван Гранитски от 18:00 ч.

На 21 октомври 2021 в Културен център “Тракарт” се проведе литературна среща с авторите Петър Андасаров, Мая Вапцарова, Атанас Звездинов, Надя Попова и Иван Гранитски, като всеки от тях представи по две стихотворения  от последните си книги. Петър Андасаров – „Прелиствам времето“, изд. „Захарий Стоянов“, 2021 г. Лириката на Петър Андасаров ни убеждава, че той има тънък усет за детайла, който на пръв поглед може и да не е поетичен, но неусетно води до самобитно сравнение или метафора.

Поетът например вижда как дъждът с мокри пръсти чука върху клавишите на калдъръма, открива светулчени кръгове върху огряната от слънцето капка роса, чува как вятърът тъче чергите си от цветен смях в дърветата измокрени, наблюдава премръзналите врабчета, които кълват студената си самота, козирува на тържествения керван на дърветата, вслушва се в тихото предене на щурците, радва се на веселия хоровод на птиците, който събужда задрямалия вятър…

Поетът има стихотворение, посветено на художника Иван Димов със заглавие „Като пред олтар“. Тази творба ни дава не само представа за любовта и преклонението на поета пред големия художник, не само задълбочено познаване на неговата живописна вселена, но и ни разкрива важни елементи от пасторалната лирическа философия на поета Андасаров. Той има зрение за оня трудно уловим миг, когато цветната омая на есента гасне и лятото залязва между клепачите на хоризонта. Той се опасява, че иде времето, когато възрастните забравят спомените от своето ласкаво и безметежно детство и ги кани под своите прозорци, за да събуди стародавните и душеспасителни спомени. Върнете се към посланията на народното творчество – призовава поетът – спомнете си невероятното богатство от шевиците на сукманите, пъстротата на забрадките, неподражаемия ритъм на народните хора и ръченици, и ще се върнете към истинските си човешки преживявания и същности…
Атанас Звездинов – „Знайност“, изд. „Захарий Стоянов“, 2021 г.
Атанас Звездинов е роден на 5 август 1943 г. в София. Завършил е славянска филология 1чешки и български език и литература) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Работил е в Националното радио, като редактор и главен редактор в няколко издателства. Като директор на Дома на детската книга с музей „Ангел Каралийчев“ към Министерство на образованието и главен редактор на списание „Родна реч“. Издал е тридесет и шест собствени книги за възрастни иза деца – поезия и проза.
Единадесет от книгите му са наградени с национални награди. Издал е още три книги с преразказани от него български народни приказки и една – с приказки от цял свят. Превел е и е издал шест книги от чешки, словашки и руски.
Надя Попова – „Послепис за зрящи“ –том 1
„Нетленна светлина“ – том 2
Има имена на автори в нашата литература, пък и в други литератури, които не само участват в процесите, определящи нейното състояние и развитие, но са в основата им. Такъв автор е Надя Попова. Защото тя е не само талантлив, доказал себе си поет, но и един от най-добрите преводачи от руски език и на руски език от български, публицист с ярко перо, автор на проблемни статии, на отзиви за книги, есета, предговори към книги на наши и чужди автори. Познаваме преводите й на руски поети – класици и съвременници, между които Владислав Ходасевич, Марина Цветаева, Олег Шестински, Андрей Вознесенски, Йосиф Бродски, Белла Ахмадулина, на световноизвестния философ Николай Бердяев, на именития писател криминалист Сергей Устинов, пиесите на не по-малко известния драматург Анатолий Крим и още, и още първенци на руското художествено слово.
Мисля, че трябва да се направи отделен художествен портрет на Надя Попова като преводач, защото преводите не само многократно надвишават оригиналното й творчество, но сами по себе си са творчески произведения.
Иван Гранитски – „Пътят на душите“
Книгата съдържа мистичната поема от Иван Гранитски „Пътят на душите“ и „Хидромитологията“ от проф. Иван Маразов. Тя е четвъртата поред книга от поредицата „Мнемозина“.
Предопределен е пътят на душите
Напуснали телата тленни
впускат се във вихреното пътешествие
вливайки се в Океана на вселенската енергия
зачинателят премъдър на всички неща
И на кръстопътя на свещените реки
Кокит Пирифлегетон и Стикс
Лета Ахерон и Еридан
безжалостните Мойри ги разделят.
Иван Гранитски
В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение.
В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препятствия за връщането на душите обратно в белия свят. Като слезе в онзи свят душата пие от реката на забравата, за да забрави предишния си живот. Само избрани герои успяват да пият от извора на Мнемозине, Паметта, за да запазят спомените, т.е. личността си.
проф. Иван Мазаров

Споделете това: