12 Октомври’21 НИКОЛАЙ ИЛЧЕВСКИ С НОВ ЛИТЕРАТУРЕН ПРОЕКТ от 18.00

Кукумявът върти глава срещу безсънния ми прозорец. Мълчи в мрака и се озърта за гризачи. Както аз в тази нощ търся слабите думи в изписаното, за да ги изтребя от изразите си.  Приличаме  си.

**НЕ МЕ Е СТРАХ ДА РАЖДАМ

Не ме е страх да словообразувам. Т.е. да  измислям нови думи.

Страх ме е да се повтарям. Страх ме е, да не би  от пет думи за едно нещо да свикна да употребявам само две или една и да осъдя другите на забвение или смърт.

От предговорите към „КУКУМЯВ“ и „СЛЕДА ОТ САМОДИВА“

Една книга на Николай Илчевски в две хартиени тела, която събра вече много почитатели из страната. От много време авторът се интересува от развитието и бъдещето на текста в ерата на изображенията. Както той казва: „Може би вече няма да бъде възможно като през 18 -19 век една прическа или лице да бъдат описвани в няколко страници, както и няма да бъдат приемани разточителни изречения, посветени на залез или изгрев, тъй като в този аспект думите не могат да заместят визията. Но това не значи, че вече нямаме нужда от текст. Коя  камера би показала нощната тишина в пустинята или дълбочината на океана?   Кой екран би показал аромата на една мащеркова поляна или усещането на ръка, сложена върху мокър пясък? Там, където изображението е безсилно, идват думите, идват буквите –  за да направят те картина направо в ума на четящия или слушащия. Абстрактното слово – изговорено или прочетено, има сигурно бъдеще в нашия живот. В това не се съмнявам.“

В търсене на съвременно звучащи текстове Илчевски е подготвил един сборник със свръхкъси „пътешествия“. Книгата му „КУКУМЯВ“ съдържа 496 „пърнокръвни“ разказа събрани в  180 страници, като нито един от тях не е загубил качествата си на такъв.  Експериментът – най-древния формат (след приказките) да бъде компресиран до няколко изречения, е повече от увлекателен и успешен. Много от читателите казват, че понякога една страница от „Кукумяв“ се чете по половин ден. Но не защото текстът е обемен, а защото в страницата има два или три разказа, над които човек си струва да помисли.

Още по-смели и компресирани са „разказите“ в  другото книжно тяло, наречено „СЛЕДА ОТ САМОДИВА“.  Там прозаичната форма по размер граничи с легендарното японско „хайку“, без обаче да има претенции да се конкурира с него или да го уподобява. Единствено заради размера разказите на шега са наречени от автора „нихайку“, без да прекрачват границата, деляща прозата от поезията:„Жена ми изми прозорците. И някакво младо врабче се сби със себе си в един от тях.“

„Слънцето се роди и без да го дундурка някой само проходи по покривите.“

„Похотлив вишнев лист е уловил дъждовна капка и се радва, че тя е седнала на върха му.“  „Лъжеш ме, че не можеш повече. Лъжа те, че мога до сутринта. Истината е, че можеш до сутринта. А аз не мога повече.“

И великолепното „Очите ти, сини като мастило, зацапват небето в душата ми.“

Чест прави на Илчевски, че след успехът на „Записки от селската кръчма“ не тръгна да тиражира селската тема, а се върна към фините езикови форми и търсенията си в областта на изразността.  След  „Металургия на думите“ от 2013 г – книга посветена на българския език и неговите възможности, авторът се връща към потенциала на словестността, доказвайки за пореден път, че удоволствието от четенето не идва от броя страници, а от тяхното съдържание.

Премиерата на „Кукумяв“ и „Следа от самодива“ ще бъде на 12 октомври от 18 часа в Културен център „Тракарт“ в подлез „Археологически“.

Издателство „Алитеа“

Споделете това: