От края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр. в нашите земи, така нар. Широка Тракия, се откриват първите следи на уседнал живот и компактно население. Следите от него са видими в жилищните могили, образували се от напластяване през хилядолетията на обитаване. Тези култури, като Култура „Караново”, „Долнослав”, „Юнаците” и „Култура Марица” са най-значимите примери от нашия регион.
Археологическата периодизация отнася културата на тези най-ранни прототракийски поселения към новокаменната (неолит) и каменно-медната (халколит) епоха. Основните оръдия на труда и през двата периода са огладени каменни, медните и костени сечива (като представените във. В края на халколита съществена роля в бита придобива глината. Именно в началото на неолита за пръв път се появяват, и то в огромно количество и изключителна направа ритуални и утелитарни керамични съдове, моделирани от глина и изпечени при температура над 600 градуса – изключително технологично откритие. Наред с култивирането на житни растения и опитомяването на домашни животни, керамиката внася принципни изменения в бита и религиозно-митологичната система на прототраките.
Култура „МАРИЦА” е ранно- и среднохалколитна археологическа култура в Тракия, пряко продължение на култура Калояновец (Караново IV). Носи името си от селищните могили край река Марица. Заселването на Европейския континент след ледниковия период става по два пътя – от делтата на река Марица на северо-запад и от делтата на река Дунав на запад. Тогава движeнието на хора и животни е ставало по речните корита, поради непроходимата растителност.
В почти всички изследвани селищни могили на Тракия са открити пластове от култура Марица. В поселенията й се срещат правоъгълни сгради с дължина до 18 м., в които са живели цели фамилии и жилищата са били групирани по начин не по-различен от по-късните селища, т.е. къща до къща. Основата на къщите и подовите им замазки са били изпичани на място, за да са устойчиви зимно време на влага. Над тази основа има конструкция от обмазан с глина плет. Някъде се виждат следи от укрепителни системи. В Култура Марица наблюдаваме началото на рудодобива и металургията. Керамиката е богато украсена с врязан графитен и полихромен орнамент, който е много характерен със специфичната си украса и изящност. Последните етапи от развитието на Култура Марица отразяват прехода към късния халколит в Тракия, когато керамиката добива масов характер.
Керамичните съдове са най-верния „часовник” на късната праистория. Те са носители на информация, даваща ни данни за ритуалите, вярванията и традициите на производство, форма и украса. Броят и характерът на тези признаци са специфична особеност за определен регион, селище или област за конкретен дълъг период от време. Развитието на керамичните форми и тяхната украса е сравнително динамичен процес, зависим от природните ресурси.
Преходът от неолит към халколит е плавен, появата на орнаментираните с графит съдове са отражение на началото на добива и обработката на медта. Въвеждането в употреба на първия метал – мед, води постепенно до подмяна на материала с който се изработват ритуалните съдове. Изработката им става от мед, сребро, злато, а керамиката добива масово-битов характер.