От 1 септември 2024 до 9 септември 2024 в “Тракарт парк – Център за съвременно изкуство” се проведе пленер, на който участниците работиха с позабравената яйчна темпера, Те приготвяха боите си сами с пигмент и яйчна емулсия, върху дървени панели със залепено платно и кредов грунд. Всичко се правеше на място. Темата на пленера е “Портрет и автопортрет” и участваха студенти от различни специалности в НХА – София, както и от филиала на НХА в Бургас.
Изложбата „Вечният конферанс“ представя част от музейната програма на Националната художествена академия и е част от дългосрочен проект със същото заглавие, на който институцията слага началото през 2019 г. Целта на експозицията е да „отвори“ фонда на НХА както за студентите и преподавателите, така и за широката публика. Експозицията предстои да бъде представена в Художествена галерия „Теофан Сокеров“ – Ловеч (през м. октомври) и Галерията на Дружеството на бургаските художници в Бургас (през м. ноември). Музейната сбирка на НХА е една от най-старите колекции на българско изкуство. Нейното формиране започва със създаването на учебната институция като Държавно рисувално училище през 1896 г. Уникална по своя характер, тя включва в своите колекции живопис, графика, оригинални произведения на дърворезбата, шевици, съдове, накити, оръжия и др. Съхраняваните в нея учебни етюди по рисуване днес са основно свидетелство за развитието и методологията на художественото образование у нас и продължават да впечатляват с голямата си вещина, майсторство на изпълнението и високите академични резултати.Изложбата проследява тенденциите в развитието на учебната рисунка и нейното творческо осмисляне в процеса на обучение от първите години на Държавното рисувално училище до 80-те години на миналия век. Включените творби разкриват някои основни аспекти на темата за РИСУВАНЕТО И АКАДЕМИЯТА: рисуването на голо тяло от натура като една от задължителните учебни задачи в образователната програма в периода от края на XIX и целия ХХ век; преходът от прякото и точно следване на анатомичната форма и копирането на класически модели в рамките на учебната постановка от първите години на Държавното рисувално училище към постепенното преодоляване на академичните канони на класицизма – процес, особено осезаем в периода на 30-те и първата половина на 40-те години на миналия век; прилагането на свободната рисунка при декоративните акварелни проекти от периода между двете световни войни; проблемът за форма́та на листа, тоналните съотношения, мащаба, детайлите, светлосенъчните и пространствените съотношения в учебния етюд по рисуване през втората половина на ХХ век. В експозицията са включени над петдесет графични и цветни етюда, като сред представените автори са имената на едни от най-известните български художници – възпитаници на Художествената академия от различни поколения: Борис Михайлов, Андрей Николов, Иван Милев, Александър Божинов, Илия Бешков, Д. Топлийски, Илия Петров, Дечко Узунов, Генко Генков, Любен Зидаров, Никола Гюзелев, Светлин Русев, Христо Явашев, Кеазим Исинов, Атанас Яранов, Николай Майсторов, Любомир Савинов и др. Естествено място в изложбата намират и великолепните студентски етюди на Антон Митов, създадени през 80-те години на XIX век в Италия, които дълги години са еталон за обучаващите се в Художествената академия. Изложбата се осъществява по програмата на Националната художествена академия за присъщата ѝ научна и художественотворческа дейност за 2024 година. Пътуваща изложба ВЕЧНИЯТ КОНФЕРАНСhttps://nha.bg/…/novi…/putuvashta-izlojba-vechniyt-konferans
Петър Андасаров е от онези творци, които разчитат на меките, дискретните и заредени със значителен подтекст лирически послания. В продължение на половин век той е издал дузина оригинални стихосбирки. И още в първата му книга „Нося те в очите си“ (1969) открояваме няколко важни тематични направления, които авторът разгръща и уплътнява през десетилетията. Петър Андасаров не е поет на гръмогласния патос, нито на фанфарните публицистични ноти. Той предпочита приглушеното, дискретното, завоалираното внушение, дори когато основната идея на стихотворението е нравствено осъждане или презрение. Затова някои негови колеги и ярки съвременни поети като Евтим Евтимов, Найден Вълчев, Матей Шопкин и др. подчертават елегантността и мекотата на неговите метафорични послания, както и оригиналността на лирическия рисунък. Думи на Иван Гранитски
Добър ден, добър вечер, друже от Пловдив! С нескрита радост и вълнение Валери Георгиев отправи тази уважителна П О К А Н А към теб и приятели, за да споделите емоцията от представянето на неговите нови книги „Този топъл град“ и „Невероятният триумф на последния в класирането“. Събитието се проведе на 17 юни 2024 година (понеделник) от 17.30 часа в Изследователски център-музей „Тракарт“, гр. Пловдив, ул. „ Александър I Батенберг“ № 25. Насладихме се на ведри художествени послания, юнашко сърфиране с хуморески и напоителна приятелска дискусия. Бяхме с главните герои на Главната!
Изследователски център-музей “ТРАКАРТ” и Издателство “АНХИРА” представят “Вятъра прегръщам” от Теодор Троев Това пътешествие с Теодор Троев е по повод най-новата му книга – “Вятъра прегръщам”. Родом от Пловдив, Троев е имал попътен вятър от съдбата да участва в експедиции с копия на древни кораби: по пътя на Аргонавтите, по пътя на Одисей и много други. След поредица от книги за пътешествия, след години в Лондон като журналист за Financial Times, най-новата му книга е поезия. Той разказа как емоциите в живота му са се превърнали в стихове. Насладихме се на картини, които Цветана Горанова, основен илюстратор на книгата, е сътворила по стихове от “Вятъра прегръщам”. Чухме песни на известни наши певици, вдъхновени от стихове на Троев. Петя Ангелова от Пловдив, автор на документални филми сподели за проект за филм “Вятъра прегръщам” – за Теодор Троев.
Изследователски център-музей “Тракарт” и Издателство “Захари Стоянов” представят „Енергията на българския дух“ на Иван Гранитски. Книгата е плод на 30-годишно изследване на националното чувство в българската литература и неговата еволюция, анализирано и тълкувано в творчеството на различни наши поети и белетристи. Темата за енергията на българския дух е вечна, към нея са посягали редица наши философи и народопсихолози, публицисти, писатели, казва Иван Гранитски. Той е запленен от тази тема и повече от три десетилетия пише за автори, които представляват етапи от разгръщането на енергията на този български дух. Акцент в книгата е начинът на събуждане на енергията на българския дух, на народностното самосъзнание. Специално място в изданието Гранитски посвещава на „чудото на българското Възраждане, от 1830 г. до Раковски и национал-революционните движения“. Чудото на възраждането на българския дух според Гранитски се крие в това, че генетичната даденост на българите не е позволила да умре спомена, че сме имали велика държава, минало и история.