8 Декември‘ 17 Премиера „В ТЪРСЕНЕ НА ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ“ от Пенка Калинкова

В ТЪРСЕНЕ НА ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ. 20 и повече любовни истории за градове и хора“ представлява прорези в историята на места и личности. Тя не е туристически справочник, макар че в нея има много данни, които ще заинтересуват пътешественика. Ако я възприемате като такава, ще ви се стори недостатъчно изчерпателна, а в други случаи ще ви досади от преливането на подробности. В нея няма изчисленост на емоциите, но тя ще бъде разбрана и уважена от всички, които подгонени от любопитство и очаквания тръгват по неизследвани пътища, вдигат „алени платна“, като по Александър Грин.

Понякога се връщат там, където вече са били, с желанието да повторят преживяването, да му се насладят отново. Никога, обаче, то не е едно и също. За 3-4 дни не можеш да прочетеш един град, да го припознаеш за свой, ако нямаш сетива за неговите знаци, послания и образи. Защо ме вълнуват книгите на Патрик Модиано и Юрий Трифонов, филмите на Клод Льолуш, Джузепе Торнаторе, Никита Михалков… картините на големите художници на своето време… Защото възкресяват по един техен си безподобен, но и много достоверен начин настроенията, аурата на времето, на епохата. Винаги тръгвам към новото място заредена предварително с очаквания, създадени от литературата и изкуството. И се опитвам да видя, да преживея и съпреживея откриването на великолепните съвпадения и намирания. Между живот и творчество, между места и хора, време и характери… Така на 14 юли 2008 година в подножието на Триумфалната арка разказах на момичето до мене историята на доктор Равик и Жоан Маду. Декорът беше същият и не беше същият. Бяха изминали повече от 60 години. Но когато се върнахме в България, тя потърси и прочете романа на Ремарк. Връзката между времената беше възстановена. Разбира се, разчитам много и на неочакваното. Както в двореца в Дубровник изведнъж чух неземно пеене. Откъде-откъде идва то? Така попаднах на изпълнители на „клапа“. Не знаех за този тип пеене. Случилото се беше дори по-неочаквано и интересно от Хора на евреите от „Набуко“, изпълняван акапелно и спонтанно до фонтана Треви в една римска нощ. Пееха възрастни и млади самодейци от малък италиански градец. Ако това и на вас ви е интересно, ако обичате живота като приключение, като поредица от свои открития, значи сте отворили правилната книга.

Пенка Калинкова

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *