Пловдивска премиера на най-новата книга на проф. Людмил Георгиев “Критическа психология на българската история”. Авторът и книгата представиха Проф. Иво Христов и проф. Андрей Пантев.

“Обемистият труд на проф. Людмил Георгиев ще остане завинаги! Тази необичайна книга експонира нашето историческо битие по друг, поразителен начин. Тя ще ни доведе до проникновени истини, които сме си въобразявали, че знаем. Все един ден това трябваше да се случи!”
Проф. Андрей Пантев

“Тази взривяваща всякакви очевидности книга на проф. Георгиев разбива прокрустовото ложе на идеологическите интерпретации. Безпощадна в своята диагноза, вярна на своя предмет, тя е израз на огромна жал, всеотдайност и любов към народа си, който изтича в историята.”
Проф. Иво Христов

Людмил Георгиев е български професор психолог. Преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. 

Роден е на 23 юли 1960 г. в Трън, Пернишка област. Началното си образование получава в Кюстендил, а средното в Перник. Завършва Софийския държавен университет през 1985 г. с първа специалност психология и втора специалност философия.През 1990 защитава дисертация на тема: „Психичната съвместимост и общата теория на брака“, за която получава научна степен „кандидат на социологическите науки“ (след изменението на Закона за научните степени и звания равносилно на „доктор по социология“). 

От 1988 г. е асистент, а от 1995 г. доцент по социална психология в Софийския университет. През 1999 защитава дисертация на тема „Критика на етнонационалния рационализъм“ за научната степен „доктор на психологическите науки“. На 40-годишна възраст (през 2000 г.) се хабилитира като професор по социална, етническа и политическа психология. В СУ чете лекции по етническа, социална, политическа и екзистенциална психология и по психология на религиите на студенти в бакалавърска и магистърска програми по специалност „Психология“ и „Социология“. 

Научното творчество на проф. д.пс.н. Людмил Георгиев е посветено на формулирания от него критически психологически подход и изведената върху неговите теоретични рамки критическа психология. Критическата психология на проф. Георгиев е разработена в рамките на кантовата критическа философия като обща епистемологическа база в традициите на немската народопсихология на Вилхелм фон Хумболт и особено на „бащата“ на психологията изобщо Вилхелм Вундт, на френската школа за колективните представи на Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Серж Московичи и на аналитичната психология на Карл Густав Юнг за архетипите на колективната несъзнавана психика. 

Критическата психология на проф. Л. Георгиев представлява реплика на традиционната западна психология, която изчерпва изследването на човешкото мислене и поведение с индивидуалните психични преживявания и индивидуалните психични регулатори на мисленето и поведението. За разлика от нея, критическата психология акцентира върху исторически възпроизвеждащи се общностни или надиндивидуални психични регулатори на поведението, на съответните общностни представи, които участват трайно в регулацията на човешкото мислене и поведение, независимо дали става дума за несъзнавано или съзнавано психично ниво. Съгласно критическата психология на проф. Л. Георгиев, тези общностни психични регулатори имат редица конкретни форми и са от най-различен порядък – етнокултурен, политически, религиозен, идеологически, цивилизационен и исторически. В крайна сметка, според критическата психология на проф. Л. Георгиев, ние не можем да имаме реална представа за човешките психични преживявания както в областта на нормата, така и на патологията, дори и на психотерапевтичните намеси, ако нямаме предвид специфичните съдържания на тези характерни за всяка човешка общност надиндивидуални психични регулатори. Същото се отнася и за психичната регулация не само на индивидуалното, но и на общностното мислене и поведение, които предполагат и специфичното място на всеки един народ, на всяка една нация както в съвременната политическа действителност, така и в историята. 

Две са направленията, в които е съсредоточен изследователският интерес на проф. Людмил Георгиев. Първото е посветено на проверка на възможностите на критическата психология при изследване на балканската етнокултурна, политическа и историческа специфика. Към него се отнасят монографиите: 

• „Бъдещето на Балканите“ (1993) 
• „Балканите – между конфликта и мира“ (1997) 
• „Балканите и новия световен ред“ (2000). 

Второто, очертава теоретичните рамки на предложената от проф. Л. Георгиев критическа психология в трилогията: 

• „Критика на етнонационалния рационализъм“ – 1-во издание (1999) и 2-ро допълнено и разширено издание (2013) 
• „Критика на политическия рационализъм“ – 1-во издание (2000) и 2-ро допълнено и разширено издание (2013) 
• „Критика на историческия рационализъм“ (2013)