29 Юни’ 2017 “Дни на Тракийската култура 2017”

За пети път Културен център – музей „Тракарт“ организира „Дни на тракийската култура 2017“ под надслов „Музика и слово“ в периода от 29 юни до 5 юли 2017г.

Съпътстваща част от дните бе  отбелязване на 45-годишнина от основаването на Института по тракология към БАН и откриването на Изследователски център-музей „Тракарт“ .

В програмата са включени лекторите проф. Иван Маразов, Иван Гранитски, проф.Ваня Лозанова, проф. Добрин Денев, Георги Ганецовски, Гл. ас. д-р Калин Стоев, Росица Миткова, Петър Кацаров, гл. ас.д-р Ружа Попова, Петко Атанасов, Варта Корисян, и Константин Каменов.

Проектът се осъществява в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019

Проектът се осъществява с медийното партньорство на Радио Пловдив

Официалното откриване на центъра даде начало на програмата на проект „Дни на Тракийската култура 2017“ под надслов “Музика и слово”. Празничната програма  продължи в античното пространство на Културен център-музей „Тракарт“ с откриване на изложба „Херосът остава в Тракия“, посветена на 45- годишнината от основаването на Института по Тракология при БАН.

Във фотоси и документи изложбата проследява историята от основаването на Института по тракология от 1972 г., най-ранните етапи от появата на интереса към древното тракийско население по нашите земи през Античността и работата на учените.

Инициаторът и вдъхновителят на „Дни на тракийската култура“  Жорж Трак и проф. д.изк. Ваня Лозанова, ръководител на Центъра по тракология при ИБЦТ, откриха изложбата. Те представиха основните дейности и форми на реализация на траколожките изследвания, с които е ангажиран Центърът по тракология при ИБЦТ. Сред тях са периодични издания, монографии, тематични поредици, както и организиране на международни конгреси по тракология, симпозиуми и научни конференции.

Вечерта завърши с поставяне на пиеса по Аристофан-„Тесмофории“ от Група „12+3“ – актьорско майсторство, при ПУ „Паисий Хилендарски“ – I курс актьорско майсторство за драматичен театър с ръководител проф. д-р Александър Илиев, асистент Зоя Капон.

Комедията на Аристофан „Тесмофориите“ разкрива борбата между мъжкото и женското общество преди 25 века. Колкото и да е странно  тези проблеми са останали и до днес. И тогава и сега мъжете са били на гребена на вълната: окупирали всички професии, намърдали се в политиката, мнителни и ревниви към своите сестри и съпруги, отдаващи се на всякакви пороци. Затова нежният пол се събира на женския празник Тесмофории и дамите решават да си разчистят сметките с най-дръзките си противници.

В зората на европейския театър древните елини създават универсалния език на хоревтиката. Танците и пантомимата разкриват с езика на движението и действието всеки проблем разбираемо за всички граждани на тогавашния и съвременния свят. Сцената се превръща в полесражение на страсти, битки и идеи, на зрелища и атракции. Зрителите стават активни действащи лица в комедията, иска се тяхното мнение, говори се директно на тях, действа се сред тях и от тяхно име.

Спектакъл предложи точно такава ярка и динамична картина. Тя се рисува с древни слова и движения, но  преведени на езика на XXI век. Проблемите са оголени, хуморът е жлъчен и безкомпромисен, истината е казана право в очите. Жените отново са изправени срещу мъжете и конфликтът е на живот и смърт.

В спектакъла участваха:

Даниел Михайлов – Викенти , Радостина Велкова, Габриела Димитрова , Исмаил Ходжев , Ани Димитрова , Иван Згрипаров , Анита Иванова, Савина Башлийска, Миглена Веселинова, Алекс Табакова, Даниела Рангелова, Донка Кьосева, Стефан Петров, Вероника Атанасова, Мелина Атанасова, Николета Арминова.

 

На 30 юни в празничната програма на „Дни на Тракийската култура 2017“ „Музика и слово“ гостува дамски хор „Тримонциум“ при Община Пловдив със своята нова програма. Хорът спечели публиката с  работения специално за празниците репертоар с български песни на фолклорна основа от значими наши композитори. С  артистичност и сценично поведение хорът успя да развълнува аудиторията и да предизвика бурни аплодисменти и овации.

Вечерта продължи с участието на проф. дин Валерия Фол, директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство – УниБИТ, професор в Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол” . Тя представи пред пловдивската публика темата „Скритото зад златните маски“.

 

Гост на „Дни на Тракийската култура 2017“ бе и гл. ас. д-р Калин Стоев, Главен експерт в Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство – УниБИТ, който представи темата: . “Тракийските военни в римската история през III в. сл. Хр.”

На 1 юли „Дните на тракийската култура“ 2017 продължиха с демонстрация на “Техники за изработване и реставрация на прототракийски керамични съдове”, представена от Марина Ненова – реставратор. Марина Ненова завършва НХА гр. София през 2004 г. със специалност „консервация и реставрация“. От 2005 г работи като художник-реставратор в екипа на “Тракарт” и отговаря за поддържането в експозиционен вид на антична мозайка „in situ” от перистилна жилищна сграда „EIPHNH”.  В професионално ателие реставрация, на Артрезиденс център – Пловдив, извършва реставрация и консервация на керамика, камък, стъкло и кавалетна живопис.

След демонстрацията Росица Миткова представи “Спасително археологическо проучване на Плоската могила в квартал Филипово”.  Росица Миткова е завеждащ фонд Праистория в РАМ – Пловдив и действащ археолог. Лектор, който участва за пореден път в програмата на „Дните на тракийската култура“ и чиито лекции се очакват с интерес от публиката.

На 2 юли  „Дни на тракийската култура“ 2017 продължиха с темата “Защо Александър е велик”, представена от  Варта Корисян  и  лекцията на  Петър Кацаров “За Анз ѣ  и  образоуподобяването на идеята и акта на Иконс-а” .

На 3 юли „Възродените тракийски мандолини“ с  художествен ръководител Стефан Илинов представиха своята нова програма, която подготвят  за турнето си в Италия.  За участието им  в проекта „Дни на тракийската култура“ 2017 г-н Жорж Трак връчи грамота.  Програмата продължи с представяне на темата  “Константин Велики и траките”  от Петко Атанасов. Повече от 15 години Петко Атанасов работи като редактор и сценарист в БНТ, осъществявайки над 700 авторски програми, предимно с художествена насоченост. В Телевизионен център – Благоевград създава публицистика, документални филми, драматизации и новели. Съавтор и продуцент е на първия частно реализиран документален български филм “Молитва за човека”. Собственик е на продуцентско-издателска къща “Булга медиа”, която отпечатва уникалната книга “Отче наш”. В нея молитвата е издадена на 228 езика от българин в Цариград.

“Какво пише на пръстена от Далаковата могила-Сливенско?“. Темата бе представена от  проф. Добрин Денев, бивш ректор на УАСГ и изследовател на исторически артефакти от значение за всеки българин.  Автор на трилогията „Неизвестното в Българската история“ и  „Свобода и всекиму своето” за Васил Левски, посветена на последната година от живота му.

„Дни на Тракийската култура“ 2017 „Музика и слово“, продължава на 4 юли с представяне на Камерна Вокална Формация с диригент: Станимира Манолова. Камерната вокална формация прави първите си стъпки през декември 2012 година под ръководството на доц. Крикор Четинян. Участниците са солисти, музиканти и солисти от състава на Опера Пловдив, a по-голямата част от дамите са наследници на традициите и майсторството на Женския камерен хор при АМТИИ- Пловдив.  Репертоарът на състава обхваща произведения от епохата на барока и романтизма, ортодоксална музика, произведения от съвременни автори, някои от които премиерни за България.

Вечерта продължи  с лекцията “Мистерията Зевксипос: траките го наричаха Хелиос”  на проф. Ваня Лозанова – Ръководител на Център по Тракология при ИБЦТ.

 

 „Царици на Тракия и Боспора: власт  и влияние по време на Империята“  бе представена от  гл. ас.д-р Ружа Попова  –  Институт за балканистика с Център по Тракология  „Проф. Александър Фол”.

В заключителната част на проекта „Дни на тракийската култура 2017“ под  надслов „Музика и слово“ взеха участие  Клавирно дуо  Надежда Кузманова и Зорница Петрова. Надежда Кузманова завършва с отличие АМТИИ – Пловдив със специалности „Музикална педагогика” и „Инструмантално изкуство” при изтъкнатия клавирен педагог проф. Георги Петров. Учи като гост-студент на Висшето училище по музика „Ференц Лист” гр. Ваймар при проф. Гунда Кьолер-Шарлах. Активен участник в майсторските класове по клавирна интерпретация на проф. Петер Фойхтвангер във Ваймар, в Сион (Швейцария), в Любек и в Бон. От 1996 г. работи като преподавател по пиано в АМТИИ-Пловдив.

Изявява се като солист на филхармонични оркестри в България, Румъния и Германия. Участва и в различни камерни формации – клавирен квартет „РАНГ”, с когото изпълнява и записва за първи път в България интегрално всички концерти на Й. С. Бах за две, три и четири пиана. С пианистката Райна Петрова представя интегрално всички произведения на Франц Шуберт за четири ръце, част от които и записва. Съвместно с певицата Нели Койчева изпълнява за първи път у нас камерен концерт с „Песните на Чалз Айвс”. Първата й съвместна изява с проф. Недялчо Тодоров е плод на общия им интерес към френската музика.

Доцент доктор Зорница Петрова е родена в Пловдив. Завършва пиано в Националната Музикална Академия „проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Лили Атанасова. Развива активна концертна дейност като солистка и камерен изпълнител. Разностранните й търсения я насочват към композицията (за известно време тя е възпитаничка на известния наш композитор Симеон Пиронков) и към пеенето (ученичка на своята майка Иванка Петрова). Зорница Петрова създава камерни творби за пиано и глас и пиано, а като певица изпълнява редица съвременни български творби, за които е високо оценена от музикалните специалисти.

През 2011г., тя защитава блестящо докторска дисертация на тема „Вокалната лирика на Ференц Лист“.

Доцент доктор Зорница Петрова е преподавател по клавирен съпровод в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Тя е чест участник на научни семинари и конференции.

Вечерта продължи с представяна на  “Археологическият обект Оходен-Валога, община Враца-иновативни изследователски методи, резултати  и туристически продукт“ от  Георги Ганецовски, директор РИМ – Враца и  “Изолираната от енциклопедиите тракийска история” от Константин Каменов.

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *