Посетете ни

Пловдив е петият най- стар град в света след Йерихон, Библос, Суза и Дамаск, в който никога не е спирал животa. Пловдив има неповторимо културноисторическо наследство и богата, многообразна хилядолетна история, която ни отнася още в шестото хилядолетие преди Христа, когато на територията на днешен Пловдив се появяват първите праисторически поселения. Те носят условното название “селищни могили” и се появяват през неолита. През различните епохи градът има различни имена – Евмполпия, Пулпудева, Тримонциум (градът на трите хълма-Небеттепе, Таксимтепе, и Джамбазтепе), Пълдин, Филипопол, Филибе, Пловдив.

Античният театър е един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Построен е в началото на II в.сл.Хр. по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе.

Античният Римски стадион е разположен в ската между Сахат тепе и Трихълмието, на площадното пространство пред „Джумая джамия”. Построен е във Филипопол през II в.сл. Хр.Размерите на това спортно съоръжение са внушителни: дължина 250 метра), ширина 74 метра. Античният стадион е събирал около 30 хиляди зрители, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания – Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри.

Римският Одеон  е вторият (или малкият) античен театър на Филипопол, който има четири строителни фази в периода I – IV в., със седалки за 350 зрители. Сградата е строена като булевтерион – седалище на градското събрание и по-късно- към средата на III в. е била реконструирана като малък покрит театър за музикални, литературни и други културни прояви – одеон.

Археологически комплекс „Ейрене” се намира  в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната римска улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява част от перистилна жилищна сграда от III – IV в.сл. Хр. с полихромни подови мозайки и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.

Град Пловдив е разположен между седем хълма в долината на река Марица. Многото културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо единство. Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки, живописни калдъръмени улички – това е Старинен Пловдив.

В Стария град се намират православните храмове:

Катедрален храм „Свето Успение Богородично“ (днешната сграда е от 1884 г.)

Храм „Свети Николай“ (1835 г., параклис на катедралния храм „Свето Успение Богородично“)

Храм „Свети Свети Константин и Елена“ (1832 г.)

Иконна експозиция-музей

Храм „Света Неделя“ (1832 г.)

Храм „Свето Въведение Богородично“ (1829 г., параклис на храма „Света Неделя“)

Храм „Света Петка – Стара“ (1836 г., известна още като „Света Параскева“)

Храм „Свети Димитър Солунски“ (1838 г.)

В сърцето на Стария Пловдив в разположена и  арменската църква „Сурп Кеворк“ (Свети Георги).

Тук се намират Възрожденските  къщи-паметници на културата, които впечатляват със своята архитектура в екстериор и интериор, дърворезба , орнаментика и функционалност:

Балабанова къща

Данова къща

Къща на Куюмджиоглу – сега Етнографски музей

Къщата на д-р Стоян Чомаков – сега галерия „Златю Бояджиев”

Къщата на д-р Сотир Антониади

Къща „Георгиади“

Къща „Ламартин“

Къща „Недкович“

Къща „Хиндлиян“

Дамова къща- -днес тук се помещава фолклорния факултет на АМТИИ.

Къща на Хаджи Алеко- сега галерия Филипополис, която съхранява традициите и затвърждава името на Пловдив като град, свързан с имената на творците от Възраждането – Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски, Георги Данчов и от следосвобожденско време – Иван Мърквичка, Антон Митов; с основните фигури на съвременното българско изобразително изкуство – Христо Станчев,Сирак Скитник, Давид Перец, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев; със създателите на пловдивската школа от 60-те години – Йоан Левиев, Георги Божилов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Стефанов.

В Пловдив се провеждат множество периодични  културни събития :

Международен фестивал на камерната музика, който се провежда в Етнографския музей.

Международен музикален фестивал „Верди“, който се провежда  на Античния театър .

Международен пленер по живопис

Международен фолклорен фестивал

Национални есенни изложби

Седмица на съвременното изкуство

Нощ на музеите и галериите

Празник на Стария град

Международни фотографски срещи

Пловдив съчетава по естествен и неповтоеим начин античност и съвремие. Хилядолетната му история се усеща чрез уютните Възрожденски пространства, съчетани със съвременния град.