МОНА ЛИЗА – ТАЙНАTA НА ЕДИН ЖИВОТ

„Въображението не вижда толкова добре, колкото окото, защото окото получава формите (или подобията на обектите) и ги предава на впечатлението, а от това впечатление на свой ред те преминават в общия усет, и там получават оценка. Но въображението не излиза вън от този общ усет освен с това, че отива в паметта и там се спира, дори умира, ако въобразеното не е нещо изключително.“

Леонардо да Винчи

Впечатлението от едно пътуване на Жорж Трак до Едеса, града на водопадите, оставя в него силен възторг, но и необяснимо чувство на познатост, въпреки че никога преди не е стъпвал там. Малко по-късно разбира, че усещането от това преживяване се дължи на поразителната прилика с приказния фон от „Мона Лиза“, чиято репродукция е част от ателието му близо 15 години. Дали приликата е случайно съвпадение, няма как да знаем със сигурност, но за да пресъздаде този магичен пейзаж в картините си, Леонардо трябва да е видял във въображението си нещо наистина изключително…

Основателят на „Български център Просветление” проф. Дамян Попхристов разказва следната интересна история. При посещение в родната къща на гения екскурзоводът им споделя, че в архива на музея има документ, свидетелстващ за българския произход на Катерина [4], майката на Леонардо[1].

Съвременният град Едеса всъщност е българският Воден. Градът става важен държавен център по времето на цар Роман (976-997г.), когато реалната власт е в ръцете на Самуил (997-1014г.). Спорно е дали през този период столица на България е Средец или Воден, тъй като царят резидира и на двете места. След края на Първото българско царство някои от потомците на Самуиловия род се преселват в Италия. Техни наследници са фамилия Фризинга [5], която има издаден документ от Ватикана за царския ѝ произход [6]. Според информацията на проф. Дамян Попхристов това е и връзката на Катерина с България [4].

Официално за майката на Леонардо се знае малко, но действително има предположение, че тя идва някъде от изток, което Жорж Трак напълно споделя. Тъй като мобилността на хора от Балканите към Апенините  между X-XV век е особено активна под формата на търговски връзки, миграция и духовни движения, които обуславят и културния обмен, той допуска, че именно по някои от тези пътища рода на Катерина се озовава в Италия.

От оскъдните сведения за нея научаваме, че тя е била едва 15 годишна, когато е прелъстена от богатия флорентински нотариус Пиеро да Винчи. В резултат на мимолетната им връзка се ражда Леонардо. Детето прекарва първите пет години при майка си и вероятно още тогава Катерина разпалва въображението на бъдещия художник с разкази за своя край и приказно красивия Воден. Въображение, което по-късно геният илюстрира в картините си.

Но тук възниква въпросът, защо Леонардо поставя за фон един толкова съкровен спомен в портрета на непозната жена?

Обяснението може да бъде съвсем логично. Съпоставяйки чертите на лицето на Мона Лиза с тези на Леонардо, Жорж Трак смята, че еднаквите пропорции и физическата прилика се дължи не на преобразяването от мъжки в женски образ, каквато е най-тиражираната версия, а на чисто родствена връзка между майка и син. Джокондата е Катерина. В такъв случай няма нищо странно в това, че Леонардо обединява в една картина образа на майка си и въображението, породено от нейните разкази за необикновения роден край.  

За краткото време прекарано при майка си, Леонардо споделя един необикновен спомен:

„Изглежда ми е съдено да пиша подробно за лешояда, защото ми идва на ум един съвсем ранен спомен: когато лежах още в люлката, над мен се спусна един лешояд, отвори устата ми с опашката си и удряше много пъти с тази опашка между устните ми.“

Според Фройд историята с лешояда не е реална, а преработена версия на спомен от кърменето. В миналото лешоядът е смятан за символ на майчинството [3,с.25-27], защото хората са вярвали, че от този вид птици е имало само женски. Те са се оплождали по време на полет, когато в определен момент спирали, отваряли влагалището си и зачевали от вятъра [3,с.25]. Тъй като през първите си години Леонардо расте без баща си, Фройд смята, че споменът с лешояда е трансформирана фантазия, означаваща, че той също се е възприемал за дете на лешояд [3,с.26].

По стечение на обстоятелствата бракът на Пиетро да Винчи с дона Албиера остава безплоден и нотариусът решава да прибере сина си при себе си. През 1457 година Леонардо е официално регистриран във флориентинския данъчен кадастър като член на фамилия Винчи, незаконно дете на месер Пиетро.

Раздялата с майката в толкова крехка възраст безспорно е травма, която оставя дълготраен отпечатък, особено за  чувствителния Леонардо.

Въпреки че Катерина създава семейство с мъж на име Антонио ди Пиеро Бути, от когото ражда пет деца, тя не се отказва от Леонардо. Няма преки сведения за техните взаимоотношения, но две бележки, намерени сред записките на художника по време на престоя му в Милано, доказват, че връзка между тях е имало. За съжаление те документират последната им среща и… раздяла. Първата бележка гласи „Катерина пристигна на 16 юли 1493 г.“, втората – „Разходи след смъртта за погребението на Катерина…“ [3,с.36-37].

Вероятно жената вече е била тежко болна, когато е предприела това последно пътуване, за да се сбогува с любимия си син. Леонардо губи майка си отново и този път завинаги. Липсата ѝ съвсем естествено намира отражение в картините му.  

След смъртта на Катерина, последователно са създадени ексизът „Света Ана с Мария, младенеца Христос и Йоан Кръстител“ (Национална галерия, Лондон) през 1499 г. в Милано, следват „Мона Лиза“ (Лувър) между 1503 и 1507 г. и „Света Ана с Мария и младенеца Христос“ (Лувър) през 1508-1510 г. във Флоренция. Общото между трите творби е поразителната прилика на женските образи, изрисувани с най-енигматичната и разпознаваема усмивка в света.

Тук трябва да се отбележи още нещо. За изобразяването на света Ана с дъщеря си Леонардо избира нестандартна композиция. И в двете картини Мария седи в скута на майка си. Фигурите са така преплетени, че на пръв поглед изглеждат като едно цяло. Според Фройд в тази композиция е заложен синтезът на неговото детство, а именно майка му Катерина като света Ана и мащехата му дона Албиера в лицето на Мария [3,с.43-44]. Но Фройд пропуска една важна подробност – приликата между двете жени. Дори пръстите на краката им са изрисувани напълно еднакво. Този факт ни кара съвсем логично да предположим, че в света Ана и дъщеря ѝ Леонардо е вградил образа на майка си, но в два различни периода от живота. Първият отразява времето с малкия Леонардо – Мария с младенеца, вторият, когато месер Пиетро ѝ отнема детето и нейната роля в отглеждането му остава пасивна – света Ана като страничен наблюдател.

Психологът Оскар Пфистер прави друго интересно откритие във втората версия на света Ана и дъщеря ѝ. В контура на синята дреха, с която е наметната Мария, той разпознава фигурата на лешояд, чиято опашка е така подвита, че докосва устните на детето [3,с.45-46].

 

Закодираният детския спомен с лешояда в картината не оставя никакво съмнение за директната препратка на Леонардо към майка му и връзката с нея. Ако в лондонския екзис художникът само нахвърля идеята, то в лувърския вариант тя е доразвита и добре обмислена, за което Вазари пише: там той дълго останал, без обаче да започне каквато и да е работа [1,с.46-51].

В периода между двете работи със света Ана, Мария и младенеца е създадена „Мона Лиза“. Това е единственият самостоятелен портрет на майка му. Посмъртен спомен, с който Леонардо не се разделя до края на живота си.

Съвсем наскоро учени установиха още един интересен факт. След като уголемяват зениците на Джокондата, в дясната откриват инициалите на художника LVLeonardo da Vinci, а в лявата разчитат буквите CB [7]. Посланието е повече от ясно – Caterina Buti.

Единението е постигнато, в погледа на Катерина, майка и син най-сетне са заедно. Възможност, от която приживе и двамата са лишени.

[1] Професор Дамян Христов и съпругата му проявяват интерес към документа, но екскурзоводът отказва да им съдейства с обяснението, че не помни къде точно се съдържа информацията. Тракарт отправи официално запитване към музеите на Леонардо да Винчи във Флоренция и Анкиано и към момента изчаква отговор, който веднага ще бъде оповестен.

  1. Вазари, Дж. Животът на Леонардо да Винчи. София, 1980.
  2. Винчи, Л. Трактат за живописта. София, 2014.
  3. Фройд, З. Един спомен от детството на Леонардо. София, 1991.
  4. https://www.youtube.com/watch?v=rZ7EU6V5bh0
  5. https://www.168chasa.bg/article/4448833
  6. https://sites.google.com/site/historyofthegreatbulgaria/otkritia-za-blgarskata-istoria/roda-mistruci-di-frizinga-naslednici-na-samuil
  7. https://dariknews.bg/novini/liubopitno/shifyryt-na-leonardo-zakodiran-v-ochite-na-mona-liza-637099

Изследователски център-музей „Тракарт“: автор Богдана Кривошиева

Споделете това: