Скъпи пловдивчани и гости на Пловдив,
скъпи, приятели,
съобщаваме Ви, че Културен център-музей „Тракарт“ преустановява своята дейност в Подлез „Археологически“.
Изминаха 20 години, изпълнени с хиляди културни събития – изложби, камерни концерти, театрални представления, премиери на книги, семинари, презентации и фестивали.
Културен център-музей „Тракарт“ следеше и активно участваше в културната програма на нашия град. Творците и публиката еднакво одухотвориха и оживиха пространството с хилядолетна история.
След хилядите гости, които посрещнахме в музея, след хилядите културни събития, които организирахме, спечелихме публика, която можем да наречем наши приятели.
Приключваме дейността си на тази локация, като приоритет на ТРАКАРТ винаги е била културата във всичките й разновидности.
Екипът на Тракарт винаги е бил отдаден на града ни и хората, така че продължаваме своята дейност в ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР-МУЗЕЙ „ТРАКАРТ“, намиращ се на Главната улица – ул. “Княз Александър I Батенберг“ 25 и „ТРАКАРТ ПАРК – ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО“, намиращ се на „Асеновградско шосе“ – 5-ти км., преди Аерогара Пловдив.
Благодарим Ви за времето, в което бяхме заедно в Културен център-музей „Тракарт“ и го превърнахме в едно емблематично, живо и одухотворено пространство!

“КОЛЕКЦИОНЕРКАТА НА БОНБОНИ“
Театрален авторски спектакъл – Мария Миради
Участват: Добрияна Янкова, Мария Миради, Денис Бояджиев
Мултимедия и звук – Стойо Петков
Спектакълът е създаден през 2023г. Това е вторият авторски спектакъл на актрисата и продуцент Мария Миради, като тук постановъчнага част е изцяло нейна. В ролите са Добрияна Янкова, Денис Бояджиев и Мария Миради. Спектакълът е дебют за младата Добрияна, а Денис е в различно от обичайното амплоа на Оперен певец.
В Културен център “Тракарт” ще е втората дата след премиерата. Светлината и звукът са дело на Станимир Величков ( Косата ), в частта с мултимедията се включва фотографа Стойо Петков.
Постановката е втората от три обединени под обща идея за Социален театър с художествена измислица с креативен и модерен почерк. Със сигурност създаден за алтернативни пространства и клубни сцени. Актьорите комуникират със зрителя и премахват бариерата с т н. Четвърта стена!
Текстът е метафоричен, двузначен и търсещ път към всеки. Може да го определим като Трагикомедия или по-модерно казано Черен Хумор!
Заслужава си да се види заради своята неподправеност и различност!
“Аз никога не съм искала ” просто една любов” , търсила съм онази, която може да даде всичко и нищо. Такава любов, която кара съня ти да е буден, дните ти трескави, дъхът ти затворен в клетка, а мислите все по-дръзки. Любов, която иска още и още, и още… И днес се събудих и си помислих ” ти си тази любов “, от първият допир на пръстите ти, от първият поглед, от дъхът ти близо до кожата ми… И не, аз не съм опитвала вкуса на тази любов! Не! Все още е толкова далеч! Такава любов взима всичко, слага го на тезгяха и дори не мери с кантара. Минава като буря през сърцето ти, а то търпи. Ти сигурно си тази любов, щом искам още от теб, а ти се отдалечаваш все повече… аз никога не съм искала такава “скучна ” любов, подредена в делата и в мислите си… Аз копнея за любов, написана върху оризова хартия, прокъсана от тежестта на старо мастило! Такава някаква “простичка” Любов искам! Чакана, мечтана, в сън сънувана… нереално красива и болезнена! Като теб самия! “
Често чета в очите на хората отчайващото желание да бъдат това, което искат, но не са!
Чета страх! Тогава си задавам въпроса: Кои са? Кой си? Коя си? А отговорът е… Лъжа!
Всички измислят свой собствен балон, в който живеят! Свой собствен свят! А е толкова просто… Бъди себе си и обичай! Просто обичай без граници! И никога не взимай решение за живота си, когато те е страх!
НАЧАЛО: 19.00, Културен център “Тракарт”
БИЛЕТИ: 15.00 лв. и 20.00 лв. продажба преди спектакъла

В Културен център “Тракарт” се проведе Музикално – поетична вечер.
Връчване на призовите места от обявения преди три месеца Шести литературен конкурс „Наследници на траките”.
Съорганизатор на събитието е Международен фестивал на поезията „Духовност без граници“.
Събитието е част от Програмата на Фестивал “Дни на тракийската култура” 2023, който се провежда с подкрепата на ОФ “Пловдив 2019” по Програма “Наследство 2023”.

През 2020 г. издателство „Изток –Запад“ поема риск да издаде този текст. Жанрът е неопределен – сборник разкази или фрагментарен роман. Автор е Любомир Калудов – поет, писател, публицист и фотограф.
По професия –лекар, хирург. Книгата е носител на наградата „Пегас“ 2020 г.
Разказите в тази книга се връщат към едно неотдавнашно време, когато на тридесет километра от границата се проверяваха паспортите. В тази ивица, след надписите „гранична зона“ имаше села, живееха хора в спрялото им сегашно, изгубено минало и неясно бъдеще време. Българската граматика е достатъчно сложна, но дори и в нея няма такива глаголни времена.
„Книга, която изненадва с огромния философски потенциал, който се крие в нейните диапазони.“ Проф. Светлана Стойчева
„Книгата е сълза. Една-едничка едра, бистра сълза готова да капне изпод клепача на мъдрец.“ Ж. Иванова
„Тази книга е за пълноводните реки на най- простия, обикновен и затова най- истински живот.“ Д. Тинева
“Любомир Калудов е изящен разказвач с елегантен изказ и изключителен усет за ирония и самоирония.” П. Делчев -редактор
За автора:
Любомир Калудов живее и работи в Бургас. По професия е лекар -хирург. Завършил е Медицинската академия в София и има квалификация по различни направления в общата хирургия. Специализирал е пластична хирургия в България, Чехия, Турция и Русия. Множество публикации на конгреси и международни форуми. Основател на клиниката по изгаряния и пластична хирургия в Бургас. През последните години – хирург в клиника „Лайф хоспитал“ Бургас.
Няколко самостоятелни фотоизложби в България и Италия. Награда за фотография в Кьолн Германия. Високи оценки в руски сайтове за фотография.
Публицистика във вестниците „Дневник“, „Труд“, „Черноморски фар“, „Десант“ и др. Едни от най-четените текстове в електронните издания: „Либерален преглед“ и „Епицентър“.
Самостоятелни проучвания на долмените в Странджа. Участие с доклад в международен симпозиум на БАН за Мегалитите на Балканите /България, Гърция, Турция и Испания/. Съвместни проучвания с Тракийския университет в Одрин – проф. Бексач
Публикувани текстове в сборници и електронни сайтове. Десетки литературни награди.
Издадени книги:
„Римувани фотоъгли“ стихове, изд.“АБ“София 2000г. с фотографиите на Галина Ушева. Награда „Хеликон“ на писателското дружество в Бургас. Представена за най-добра полиграфия на панаира на книгата в Лос Анджелис. Средствата от продажбите са дарени на българската общност в САЩ.
„Склад за стари чувства“ стихове, изд. „Илинда – Евтимов“ София 2005 г. Илюстрирана с изключителните 22 цветни картини на Николай Каранфилов.
„Скъпи Тъпчо“ хумористични разкази, изд. „Словото“ София 2009г. Илюстрации от автора. Книга, номинирана за наградата „Димитър Димов“.
„Големите и малките реки“ разкази, изд. „Изток- Запад“ 2020г. Награда „Пегас“ за най-добра книга от бургаски автор.
Модератор Виделина Гандева
вход свободен 

Концерт “Музикални картини” е с участието на:
Красимира Паурова – цигулка
Надежда Кузманова – пиано
Стефания Иванова – цигулка
В програмата:
Популярни цигулкови миниатюри от В.А.Моцарт, Л.В.Бетовен, П.Срасате, Фр.Крайслер.
Концертът “Музикални картини” е част от Програмата на Фестивал “Дни на тракийската култура” 2023, който се провежда с подкрепата на ОФ “Пловдив 2019” по Програма “Наследство 2023”.

Детско ателие – Акция „По следите на тракийските съкровища“ – в Експозиция „Енчо Пиронков“, Старинен Пловдив в сътрудничество с Ателие ”СевКолорит ” с ръководител Севлия Тодорова.
По следите на тракийските съкровища…Изображения на части от тракийските съкровища върху графични листове. Сглобяване на графичните картини в едно пано.
Събитието е част от програмата на Фестивал “Дни на тракийската култура” 2023 и е с подкрепата на ОФ “Пловдив 2019” по Програма “Наследство 2023”, с любезното съдействие на Район Южен и Радио Пловдив.

Във филмовата програма на фестивала “Дни на тракийската култура” 2023 се представиха на публиката филмите на Цветан Симеонов – журналист, сценарист и режисьор, автор на повече от 50 документални филма.
Част от тях са отличени с Grand Prix на престижни международни форуми.
23 юни 2023 /петък/
16.00 ч. ЗАЛА В РАЙОН „ЮЖЕН“, Община Пловдив,
бул. „Македония” 73а
Прожекция на документален филм на Цветан Симеонов „ЛАВА ЗА ПОСВЕТЕНИ”
26 юни 2023 /пoнеделник/
17.00 ч. ЗАЛА В РАЙОН „ЮЖЕН“, Община Пловдив,
бул. „Македония“ 73а
Прожекция на документалните филми на Цветан Симеонов –
„СЛЪНЧЕВИЯТ РИД” и „ПРЕГРЪДКАТА НА ПРОКЪЛНАТИТЕ”
23 юни 2023 /петък/
18.30 ч. КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР „ТРАКАРТ“
Прожекция на документалните филми на Цветан Симеонов –
„СЛЪНЧЕВИЯТ РИД” и „ПРЕГРЪДКАТА НА ПРОКЪЛНАТИТЕ”
26 юни 2023 /понеделник/
19.00 ч. КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР „ТРАКАРТ
Прожекция на документален филм на Цветан Симеонов „ЛАВА ЗА ПОСВЕТЕНИ”
Прожекциите на филмите са част от Програмата на Фестивал “Дни на тракийската култура” 2023, който се провежда с подкрепата на ОФ “Пловдив 2019” по Програма “Наследство 2023”.
Прожекциите са с любезното съдействие на Район “Южен”, Община Пловдив 

Изложбата “Египетските култове по Българското Черноморие” е резултат от научното изследване Египетските култове в Древна Тракия, което е част от проекта на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките: Тракия и Египет в гръко-римския свят, ръководен от гл. ас. д-р Весела Атанасова.
Представените в изложбата паметници в 19 отделни постери на български и английски език произлизат от античните градове по българското крайбрежие на Черно море Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик) и са разделени в пет раздела според вида им: АМУЛЕТИ, ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ, ТЕРАКОТА, БРОНЗ, НУМИЗМАТИКА. Те са подбрани, за да илюстрират проникването на египетските култове в Древна Тракия. Заради комуникативното разположение на тези градове спрямо вътрешността ѝ това проникване се е осъществило първоначално тук вероятно още в началото на I хил.пр.Хр. Най-ранните известни паметници с египетско влияние са амулетите, откривани в гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Месамбрия (Несебър).
С превземането на Египет от Александър Велики и идването на власт на македонската династия на Птолемеите било поставено началото на Елинистическата епоха (3–1 в.пр.Хр.), по време на която някои египетски култове навлезли в гръцкия свят, както и в Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), а впоследствие и в Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик). Фокусът на тези култове бил насочен към почитането на божественото семейство на Изида, Сарапис и Харпократ, което било наложено от династията на Птолемеите (305–31 г.пр.Хр.) в целия елински свят с цел утвърждаване на царската им власт. Въпреки че корените на тези божества са египетски, техният облик и естество били елинизирани, т.е. възприели елински характеристики и черти на гръцкото изкуство. Затова се срещат разнообразни по вид паметници, свързани с култа към тях и изучаването им ни помага за разбирането на естеството им.
Куратор на изложбата: гл. ас. д-р Весела Атанасова
Научни редактори: проф. д.изк. Ваня Лозанова-Станчева, проф. Сергей Игнатов
Технически сътрудник: д-р Стефан Янакиев
Дизайн и предпечат: Виктория Видевска
Превод на английски: Мариана Ревенска.
Изложбата е част от събитията от Фестивал “Дни на тракийската култура” 2023 и е финансиран от ОФ “Пловдив 2019” по Програма “Наследство 2023”.

Митът За Озирис И Изида
Древноегипетският мит за Изида и Озирис е един от най-старите в човешката история. В него се разказва за Сътворението на Света, за сблъсъка между Доброто и Злото, за Възкресението, но най-вече за раждането и възкачването на престола на eгипетския владетел. Чрез него древните египтяни не само обяснявали света, но и правилата, според които всичко в него трябвало да се случи. Божествата, описани в мита, са сред най-почитаните и най-популярните в Древен Египет.
За съжаление няма египетски вариант на целия мит, а само отделни епизоди, изрисувани върху стените на храмове и гробници или върху папируси. Най-пълната писмена версия е написана чак през 1 век от древногръцкия историк Плутарх. В тази книжка митът е предаден в една от най-интригуващите му версии и чрез оригиналните египетски изображения, рисувани от древните майстори в продължение на три хилядолетия.
Книжката е подходяща за деца на възраст между 8 и 11 години, но и за всички любители на Древен Египет. Тя съдържа преразказ на мита за Озирис и Изида, придружен от цветни илюстрации на оригинални египетски сцени и речник на непознатите думи и богове.
Издателство “Парадигма”
Илюстрации: Галя Захариева
Автор: Весела Атанасова
Каним децата и техните родители.
Събитието е част от Програмата на Фестивалите “Дни на тракийската култура” 2023 и Фестивал “Пловдив чете” 2023.
Фестивал “Дни на тракийската култура” 2023 е финансиран от Общинска фондация “Пловдив 2019” по Програма “Наследство” 2023.

ОТКРИВАНЕ НА ЕДИНАДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ
“ДНИ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА” 2023 В КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “ТРАКАРТ”
Фестивалът „Дни на тракийската култура“2023 ще се състои от 22 до 27 юни 2023 г.
Тракийското културно наследство на нашите предци, носители на оригинална и забележителна култура и традиции ни задължават не само да откриваме и да се възхищаваме на достиженията на техните декоративно – художествени традиции, но и да ги популяризираме в достъпна форма.
Оставайки верен на своята тенденция в дейността си „Синтез на Античност и съвремие”, Културен център „Тракарт” кани културолози, работещи в изследователската си дейност, да представят пред широка публика своите нови открития, в основата на които е тракологията и тракийската култура.
Събитията от програмата на Международен фестивал „Дни на тракийската култура 2023” ще се проведат в рамките на 6 дни от 22 юни до 27 юни 2023 г.
На 22 юни 2023 /четвъртък/ от 19.00 часа в Камерна зала „Тракарт“ е официалното откриване на фестивала с концерт.
В програмата участват:
* ХОР НА ПЛОВДИВСКИТЕ МОМЧЕТА „СТЕФКА БЛАГОЕВА“ С ДИРИГЕНТ МИЛКА ТОЛЕДОВА, КЛАВИРЕН СЪПРОВОД ЮЛИЯ ПЕТРОВА ПРИ ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС, ПЛОВДИВ;
„Хор на пловдивските момчета“ е създаден в края на 1975 година. От 2003 година носи името на своя създател и дългогодишен диригент Стефка Благоева (1938-2000).
Днес диригент на хора е Милка Толедова, която работи с пловдивските момчета от 30 години. Под нейно ръководство съставът осъществява успешни концертни изяви и е отличен с редица награди от национални и международни хорови фестивали и конкурси.
В хора участват момчета от пловдивските училища от 9 до 14-годишна възраст.
Многобройни са успешните изяви в големи национални музикални форуми: Международен музикален фестивал „Варненско лято”, „Панорама на българското хорово изкуство” – София, Международни детско-юношески хорови празници „Добри Войников” – Шумен, Международен фестивал на православната музика „Хвалите Господа” – София, Тракийски хоров фестивал – Ямбол, Международен фестивал на мъжките хорове „Св. Иван Рилски” – Дупница, Фестивал на оперното, оперетното и балетно изкуство – Пловдив, Музикален фестивал на Античния театър – Пловдив и др.
Концертната дейност е богата, с повече от 1200 концерта в България и в чужбина, участия в концерти със симфонични, камерни, духови, джазови оркестри и в оперни спектакли: „Тоска”, „Кармен”, „Хензел и Гоетел”, „Кармина Бурана” и др.
* ФОЛКЛОРЕН ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ИГЛИКА“ С РЪКОВОДИТЕЛ ВЕНЦИСЛАВА ЕЛЕНСКА ПРИ ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС, ПЛОВДИВ;
Във Фолклорен танцов ансамбъл „Иглика“ танцуват повече от 200 млади дарования от на възраст от 5 до 19 годишна възраст разпределени в пет концертни състава. ФТА ”Иглика” има професионален екип от хореографи и музиканти, които влагат в работата си с децата огромна любов и грижа за младите хора да израснат горди българи, които ценят, милеят и пазят българския фолклор и за идните поколения. Главен художествен ръководител е Венцислава Еленска.
В по-голямата си част репертоарът е авторски труд на хореографите и музикантите на ФТА ”Иглика”. ФТА”Иглика” е духовна работилница, в която деца и ръководители заедно участват в изграждането на спектакъла, в написването на сценария, изработването на декорите за сцената, работата по костюмите.
ФТА ”Иглика” е носител на 27 отличия от национални и международни конкурси, с участието на повече от 300 деца и младежи
Ансамбълът е основан от доайена на българския танцов фолклор Георги Шишманов и седем десетилетия и е част от културния живот на град Пловдив.
* ВОКАЛНА ГРУПА “БАМБИНИ” С РЪКОВОДИТЕЛ О ВОКАЛЕН ПЕДАГОГ СНЕЖАНА ДОНЕВА ПРИ ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС, ПЛОВДИВ;
Вокална група “Бамбини” към ЦПЛР-ОДК Пловдив е създадена през 2008 г. с ръководител и музикален педагог Снежана Донева. Формацията включва деца на възраст от 5 до 12 години и към момента е най-голямата вокална група на гр. Пловдив, в която се обучават повече от 100 деца.
Обучението се осъществява въз основа на изработена авторска програма, която включва работа с микрофонна техника, сценично поведение, реализация на аудио записи и участие във видеоклипове. За годините си на съществуване вокална група „Бамбини“ придобива свой авторски прочит и облик. Създадени са редица авторски песни по музика и аранжимент на ръководителите Снежана и Димитър Доневи. Песен от репертоара на ВГ „Бамбини“ е включена в учебника по музика за 1-ви клас на издтелство “Изкуства”. Песента носи заглавието “Хей другари, сурвакари”. Автори на музиката и аранжимента са ръководителите на “Бамбини”. Призовите първи места спечелиха децата от ВГ “Бамбини” от Национален конкурс “Родолюбие” гр. Панагюрище 2022г.
Полуфиналисти на „България търси талант“.
Малките изпълнители на вокалната група очароваха с изпълнение на авторската песен “На дружината си” и изключително завладяващия микс “Шарена гайда”.
На официалното откриване ще бъдат обявени и победителите в Конкурса за рисунка „Наследници на траките“ в трите категории.
ФЕСТИВАЛ „ДНИ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА“ 2023 е част от официалната програма на ОФ “Пловдив – Европейска столица на културата 2019” по Програма „Наследство 2023“ и се провежда с медийното партньорство на Радио Пловдив. Способства за по-обстойно представяне на тракийското наследство и сродни до него култури, създава и укрепва мостове за бъдещи съвместни научни и културни дейности.
вход свободен